Настоящата публикация се фокусира основно върху защитата на длъжника срещу Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е продължение на Заповедно производство и Заповед за изпълнение
Както вече казахме, в производството по чл. 410 ГПК съдът проверява единствено дали заявлението на кредитора отговаря на законовите изисквания за това и дали същият е платил държавната такса, без да се интересува налице ли е твърдяното задължение.
При положителен отговор и на двете, съдът издава Заповед за изпълнение, която съдебния призовкар следва да връчи на длъжника.
Как може да се защити длъжникът срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК?
На първо място, в случай, че задължението не се оспорва от длъжника, то най-добрият съвет е да се плати доброволно – по този начин ще се избегнат допълнителни разноски за длъжника в последващия исков процес.
Възражение срещу заповедта за изпълнение.
Заедно със Заповедта, съдебният призовкар следва да връчи на длъжника и бланка-образец за възражение върху която той в едномесечен срок може да възрази, че не дължи претендираната от кредитора сума.
В бланката за възражение длъжникът не е необходимо да излага мотиви за недължимостта на задължението. Напълно достатъчно е просто да се изпише „Не дължа претендираната сума.“ и бланката да се депозира в районен съд.
Важно! Пропускането на едномесечния срок за възражение е приравнено на признание относно дължимостта на претендираните суми с което длъжникът губи правото си на последващо възражение срещу Заповедта.
Друга важна особеност на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е, че до изтичането на срока за възражение заповедта не подлежи на изпълнение, или с други думи – не може да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника.
Възражение пред въззивен съд по чл. 423 ГПК в случаите в които срокът за възражение е пропуснат поради ненадлежно връчване на съдебните книжа – повече за този тип защита можете да научите в Осъдиха ме без да знам! Как мога да се защитя?
Какво следва след възражението от длъжника?
С депозиране на възражението срещу заповедта за изпълнение съдът спира производството срещу длъжника и указва на кредитора в едномесечен срок да заведе т. нар. Установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК срещу длъжника с който да докаже вземането си срещу него, като го предупреждава, че в противен случай Заповедта ще бъде обезсилена.
Позволявам си кратко отклонение на база опитът си като юрисконсулт във финансова институция, занимавал се именно със съдебно събиране на вземания.
В практиката често се случва финансова институция да инициира заповедно производство срещу длъжник по кредит с надеждата длъжникът да пропусне срока си за възражение, а при възражение от страна на длъжника – просто да направи нов опит на по-късен етап, отбягвайки завеждането на установителен иск срещу длъжника.
Това разбира се не е случайно, причините са няколко, но основната се корени именно в изхода на подобно дело.
Голяма част от финансовите институции кредитиращи потребители включват в договорите си неравноправни клаузи с цел да оскъпят кредитния продукт отвъд позволените от закона параметри. В тези случаи установителен иск относно вземането по договор с неравноправни клаузи в комбинация с опитен в материята адвокат на страната на длъжника би означавало кредиторът, финансова институция не само да загуби делото, но и да дължи на длъжника допълнителни разноски.
Игнорирайки отклонението, на този етап заведеният от кредитора Установителен иск срещу длъжника е под формата на т. нар. състезателно производство – размяна на книжа, призовават се и двете страни, представят се доказателства и т.н.
В това производство кредиторът трябва да проведе пълно и главно доказване на твърдените от него факти относно задължението на длъжника, в противен случай съдът ще остави иска му без уважение и ще обезсили заповедта за изпълнение срещу длъжника.
В заключение, законодателят е балансирал сравнително добре правата на кредитора и длъжника.
Причините за спекулации по темата обикновенно се коренят в бездействието на длъжниците, а не изначална липса на възможности за защита.
Пропускането на съдебни срокове най-често е фатално и необратимо, а своевременната защита от опитен в материята адвокат – незадължителна, но силно препоръчителна.
Настоящата публикация не претендира за изчерпателност по темата, не представлява правно становище или правен съвет и има само информативен характер.
Автор: адвокат Димитър Гърков
