Напоследък все по-често получавам запитвания от клиенти относно проблеми с бързи кредити, което предвид опита ми „от другата страна“ на небанковото кредитиране – не е учудващо, но е повод за настоящата публикация.
Най-често ситуацията е следната – „Подписах договор за бърз кредит, след подписване се оказа, че вноската е два пъти по-висока от това, което ми беше казано! Какво да правя и как да защитя правата си?“
От къде идва проблемът?
Действащото законодателство пределно ясно слага горна граница на „печалбата“ на кредитора от един потребителски кредит – пет пъти размера на законната лихва.
Финансовите институции предлагащи бързи кредити, в стремежа си да реализират още по-голяма печалба, докато привидно отговарят на законовите ограничения, включват в договорите си т. нар. неравноправни клаузи с които заобикалят законовите разпоредби, изцяло във вреда на кредитополучателя. Начислявайки различни такси и неустойки от невъзможни за изпълнение условия, крайната цена за погасяването на един кредит може да бъде няколко пъти по-голяма от заетата сума.
Примерите са много, но някои от най-често срещаните неравноправни клаузи са:
- неустойка при непредоставяне на обезпечение в кратък срок;
- такса „експресно разглеждане на документите“;
- такси „Фаст“ и „Флекси“;
- допълнително възнаграждение за дружество „гарант“ или „поръчител“
- такса „извънсъдебно събиране“;
- такса „динамично плащане“;
- такса удължаване на срока чрез анекс и още много други…
Подобни „изобретателности” целят единствено да оскъпят кредита като го изтласкат възможно най-бързо извън редовност, което води до допълнителни разходи за сметка на кредитополучателя.
Кога те дължат пари на нас, а не ние на тях?
В случай, че в договорa Ви за потребителски кредит има включени някои от гореизброените неравноправни клаузи, то те могат да бъдат прогласени от съда за недействителни /нищожни/, а в някои случаи може да бъде прогласен за нищожен и целият договор.
Прогласяването на една клауза за нищожна означава, че тя никога не е пораждала действие, все едно никога не е съществувала, което в зависимост от погасената вече сума може да означава две неща:
- недължимост на претендираните суми по нищожна клауза;
- възстановяване на вече платените по нищожна клауза суми като платени без основание.
Пример! Мой клиент имаше изплатен кредит към една от най-известните финансови институции за бързи кредити в страната. Изтеглената сума беше в размер на 1,000 лева, а за цялостното погасяване на кредита беше платил общо 2,580 лева. След обстоен анализ на договора и съдебната практика, безспорно се стига до извода, че в договора има неравноправни клаузи по които той е плащал без да знае. След прогласяване на нищожността на договора за кредит, въпросната финансова институция следва да върне на клиента ми всичко надплатено над заетата сума, а именно – 1,580 лева, тъй като съгласно действащото законодателство – „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен /нищожен/, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“
Вече ме съдят, как да се защитя?
Финансовите институции за бързи кредити сравнително рядко прибягват до съдебно събиране на вземанията си, най-често методите им са извънсъдебни – телефонни обаждания, посещения на адрес, на работното място, залепване на големи лепенки с надпис „ДЛЪЖНИК!“ на вратата на жилището и т.н.
Защитата срещу тези действия ще разгледам в отделна публикация.
Съвет! Не се доверявайте на казаното по телефона. Служителите в отделите за събиране на вземания са способни да се представят за кого ли не и да Ви изговорят невероятни неща за да Ви стимулират под страх да плащате задълженията си. Казаното по телефона най-често си остава само там – в телефона.
За редките случаи в които се стигне до съдебни действия, то най-често това е по реда на Заповедното производство и чл. 410 ГПК, повече за което можете да научите в Защита срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
В заключение, бързите кредити стават все по-популярни и лесно достъпни, а заложените в договорите им финансови капани продължават да заобикалят все по-грубо законовите разпоредби.
Справедливост за пострадалите има, но пътят към нея най-често минава през съдебно производство. С оглед спецификата на този тип кредитиране, защитата от опитен в материята адвокат не е задължителна, но силно препоръчителна.
Ако имате допълнителни въпроси, не се колебайте да ги зададете в Правна помощ – ЧСИ, бързи кредити и колекторски фирми.
Настоящата публикация не претендира за изчерпателност по темата, не представлява правно становище или правен съвет и има само информативен характер.
Автор: адвокат Димитър Гърков
