Настоящата публикация дава обща информация относно възможностите за защита срещу Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и възможностите за спиране на изпълнителните действия на съдебен изпълнител. Публикацията е продължение на Заповедно производство и Заповед за изпълнение
Производството по чл. 417 ГПК е т. нар. специално заповедно производство. Специално е, защото с издаването на Заповедта за изпълнение от съда, тя влиза в сила незабавно, едновременно с нея съдът издава изпълнителен лист с който кредиторът може да образува изпълнитело дело срещу длъжника си веднага.
Това е така, защото производството по чл. 417 ГПК се основава на изчерпателно изброени в закона документи които дават много висока степен на вероятност, че длъжникът действително дължи – договор с нотариална заверка на подписите, нотариален акт, извлечение от счетоводните книги на банка и т.н.
В този случай не съдебен призовкар, а именно съдебният изпълнител връчва на длъжника съдебните книжа заедно с покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.
Към този момент най-често вече са наложени запор и възбрана върху сметките, трудовото възнаграждение и имуществото на длъжника.
Защита срещу Заповедта за изпълнение и изпълнителните действия на съдебен изпълнител - няколко възможности:
I. Възражение срещу Заповедта за изпълнение.
Както в производството по чл. 410 ГПК, така и тук основната защита на длъжника е под формата на възражение срещу заповедта за изпълнение.
Повече информация относно възражението срещу Заповед за изпълнение, какво следва след възражението и защо някои финансови институции предпочитат да инициират заповедни производства срещу длъжниците си за едно и също задължение отново и отново, вместо да заведат указания им от съда установителен иск – можете да разберете в Защита срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
Накратко, в бланката за възражение длъжникът не е необходимо да излага мотиви за недължимостта на задължението. Напълно достатъчно е просто да се изпише “Не дължа претендираната сума.” и бланката да се депозира в съда.
Важно! Възражението срещу Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК не спира изпълнението й!
В практиката последното означава, че докато кредитор и длъжник водят съдебните си битки по установяване на вземането – ЧСИ вече е наложил запор върху сметките длъжника, събира част от трудотово му възнаграждение и продава имотите му, напълно законосъобразно.
За да се предотврати ситуацията в която длъжникът наистина не е дължал, но имотът му вече е продаден, законодателят е предоставил в аресенала на длъжника още няколко възможности за защита, а именно:
II. Обезпечение в съда от длъжника.
С обезпечаване вземането на кредитора, длъжникът може да иска от съда спиране на изпълнителните действия срещу него до решаване на спора между страните. Обезпечението е под формата на залог на парична сума, учредяване на ипотека или държавни ценни книжа. В зависимост от решението на съда по установителния иск, длъжникът може да загуби обезпечението си или да го вземе обратно, заедно с допълнителни разноски за сметка на кредитора в исковото производство.
III. Молба за спиране на принудителното изпълнение.
Длъжникът може да иска спиране на изпълнителните действия от съда и без предоставянто на обезпечение, но за това следва да представи писмени доказателства, че вземането не се дължи, не е правилно изчислено или се основава на неравноправна клауза по договор с потребител.
Повече за неравноправните клаузи, в частност по договори за кредит можете да прочетете в “Неравноправна клауза по договор за кредит или как може финансовата институция да дължи на мен?”
IV. Частна жалба срещу разпореждането на съда.
Длъжникът може да депозира частната жалба в едномесечен срок от връчването на Заповедта за изпълнение. В случай, че съдът уважи частната жалба на длъжника относно незабавното изпълнение, той следва да обезсили изпълнителния лист, но не и заповедта. По този начин до окончателното решение по основния иск, кредиторът ще загуби правото си да води срещу Вас изпълнително дело относно това задължение. До обезсилване на заповедта ще се стигне в случай, че кредиторът пропусне срокът си за Установителен иск или решението по делото е в полза на длъжника.
V. Спиране на изпълнителното дело по искане на длъжника.
Законодателят е предоставил възможност на длъжникът – физическо лице да иска от съдебния изпълнител спиране на вече образуваното изпълнително дело, като условието за това е внасяне на 20% от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10% от тях. Последното не трябва да се пренебрегва, тъй като с неспазването на тази договорка, длъжникът ще загуби правото си да иска ново спиране и изпълнителните действия ще бъдат възобновени.
В заключение, въпреки високата степен на вероятност, че длъжникът наистина дължи, законодателят е предоставил не малко на брой възможности с които длъжникът да защити интересите си срещу Заповедта за изпълнение и особено срещу изпълнителните действия на съдебен изпълнител. Пропускането на съдебни срокове най-често е фатално и необратимо, а своевременната защита от опитен в материята адвокат – незадължителна, но силно препоръчителна.
Настоящата статия не претендира за изчерпателност по темата, не представлява правно становище или правен съвет и има само информативен характер.
Автор: адвокат Димитър Гърков
