Настоящата публикация цели да даде основни познания на читателя в материята на Заповедните производства.
Защитата на длъжника в производствата по чл. 410 и чл. 417 ГПК е описана в две допълнителни публикации, а именно:
Защита срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и Защита срещу Заповед по чл. 417 ГПК и действията на ЧСИ
Заповедното производство, съпоставено с традиционното исково производство е една сравнително бърза и опростена възможност на кредитора да събере свое вземане срещу длъжника. Особено подходящо за случаите в които длъжникът не оспорва задължението си, но въпреки това не го изпълнява.
В практиката най-често до заповедните производства прибягват банки, финансови институции за бързи кредити, колекторски фирми, мобилни оператори, а понякога и физически лица, на които по някаква причина някой дължи пари или вещи.
Производството започва със заявление по бланка-образец от името на Кредитора което се подава в районния съд по постоянния адрес на длъжника. На този етап съдът проверява единствено дали заявлението на кредитора отговаря на законовите изисквания и дали същият е платил държавната такса, без да се интересува налице ли е твърдяното задължение.
При положителен отговор и на двете условия, съдът издава Заповед за изпълнение, която следва да бъде връчена на длъжника.
С издадената Заповед съдът предоставя възможност на длъжника да плати доброволно и му подсказва, че ако не плати доброволно – ще плати принудително.
Длъжникът не участва в това производство, той научава за него едва когато заповедта за изпълнение му бъде връчена.
Последното е повод за многобройни спекулации в социалните мрежи което доведе до тиражирането на абсурдното схващане, че проведено ли е заповедно производство по чл. 410 или 417 ГПК без участието на длъжника, то несъмнено става дума за измама, за нарушени права на „осъдените“, липса на възможност за защита от страна на длъжника и още куп небивалици.
За да се развенчаят някои митове относно Заповедните производства по чл. 410/417 ГПК, следва да се имат предвид следните особености:
- те се разглеждат в закрито заседание;
- длъжникът не се призовава да се яви;
- в тях не се разрешават правни спорове;
- не се разменят книжа между страните;
- не се събират доказателства;
- не се изслушват свитедели;
- длъжниците не са „осъдени“ с Решение, тъй като такова на практика няма.
Производството има две основни цели:
- да отговори на въпроса „признава ли длъжникът задължението си?“;
- да го направи по-бързо и по-евтино от традиционното исково производство.
С връчването на Заповедта за изпълнение, за длъжника започва да тече едномесечен срок в който той може да:
- плати доброволно – в случай, че не оспорва задължението си.
- подаде възражение срещу заповедта, след което за кредитора възниква правен интерес от завеждането на т. нар. Установителен иск срещу длъжника – по-подробно за който говорим в Защита срещу Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
Важно! С изтичането на едномесечния срок длъжникът губи правото си на възражение в случай, че не го е упражнил и бездействието му се приравнява на признание на дължимостта на сумите.
В случаите на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК законодателят е предоставил на длъжника освен възможността за възражение и няколко допълнителни възможности да организира защитата си и в насока спиране на изпълнителните действия на ЧСИ, подробно описани в статията Защита срещу Заповед по чл. 417 ГПК и действията на ЧСИ
В заключение, заповедното производство е една съвременна, бърза и евтина за кредитора възможност да събере вземанията си. Сроковете, предоставени на длъжника за противодействие са от изключително значение и пропускането им често е необратимо. Своевременната защита от опитен в материята адвокат не е задължителна, но е силно препоръчителна.
Настоящата статия не претендира за изчерпателност по темата, не представлява правно становище или правен съвет и има само информативен характер.
Автор: адвокат Димитър Гърков
